Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Свилен Стефанов

Пърформанс в банановата република

 

В рамките на курирания от Реун Руенов проект за създаване на пърформанси в градско пространство Борис Сергинов проведе поредната си акция. Този път не в мазето на досегашния фестивал "София Ъндърграунд", а на булевард "Раковски".

Обектът на агресия беше бял полски фиат (от големите), който беше наобиколен от групата на Бобо Сергинов, въоръжени с тежки чукове и метални тръби. Автомобилът започна да се огъва под ударите и цялата му задна половина се сплеска почти до равнището на гумите. Трясъкът и хвърчащите стъкла събраха любопитна група минувачи, а обитателите на околните сгради излязоха по балконите си. Всичко това беше съчетано с нелепо абитуриентско кряскане от преминаващите на висока скорост автомобили.

Не че в историята на пъформанс изкуството не са помлени стотици коли – това е така. Но предисторията на тази акция е в нашата житейска конкретика. Бобо Сергинов ми каза, че видял веднъж един старец, който с брадва се опитвал да си откърти парче метал от някаква изоставена на улицата кола. Изненадало го действието на буквалното сечене на метала, напълно игнориращо логичните сглобки на машината. В този случай "заобикалянето" на рационалното в конструкцията е достатъчен семантичен парадокс, напълно достоен за подтикване на артиста към действие.

И така, автомобилът беше сплескан – буквално сплескан, а не нарязан, както очаквах. Изведнъж перформерите извадиха спрейове и започнаха да шарят автомобила и той неочаквано започна да придобива вида на изоставен през 60-те хипарски кенеф. Върху автомобила бяха изтърсени няколко торби банани, публиката започна да ги яде и да хвърля корите по колата. Над смазаната машина се появи транспарант с надпис: "Аз съм българче, обичам..."

В крайна сметка това се оказа творба, съставена от много компоненти, които вероятно трябваше да ни внушат, че ние обичаме да разбиваме, да насилваме, да вандалстваме, че нямаме усет за красивото и възвишеното. От друга страна, обичаме да ядем банани, първо, защото сме маймуни, и второ, защото сме бананова република. Очевидно тук авторите искаха да нагнетят краските на социалната проблематика и го направиха – по начин напълно разбираем и перфектно отработен в очакванията на масовата аудитория.

След всичко, което й се случи, колата все пак запали и тръгна по "Раковска" на собствен ход, втрещявайки абитуриентите във фучащите им наоколо лимузини.

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум