Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КултУра!

 

Ваня Бекярова,
София

Оригинална изложба - ЕМПОРИОН ПИСТИРОС, бе открита в залата на Чешкия център на "Раковски" № 100. Експозицията е своеобразен отчет за десетте години (1992-2001) българо-чешко сътрудничество при археологическите разкопки в античния емпорион Пистирос. Организаторите - Археологическият институт с музей при БАН, Чешкият център и археологическият музей при община Септември посвещават изложбата на 80-годишнината от основаването на Археологическия институт. Да припомним, на старогръцки емпорион означава пазар, тържище, място за търговия. Емпорионите са възникнали край морските брегове и затова истинска сензация е откриването за първи път на 300 километра от егейския бряг на древна Елада във вътрешността на страната на такова тържище. Сред многобройните находки, появили се при дългогодишните разкопки, изключителна изненада е и каменният гръцки надпис, отразяващ договора между одриските царе и жителите на Пистирос. Разчетеният уникален надпис е от средата на IV в. преди Христа и провъзгласява пълната автономия на одриския цар Аматок II, задължил се от своя страна да не се меси в политическите и имуществени дела на гражданите на Пистирос. Градът е бил разположен край река Марица, плавателна за малки съдове в древността. Възникнал е през третата четвърт на V в. пр. Хр. Макар и почти разрушен към края на четвъртото столетие преди н.е., животът в крайречното поселище продължава до нахлуването на келтите в Тракия през 280-79 г. От това време е и намереното голямо съкровище от златни и сребърни монети, укрито някак набързо от изплашения му бягащ стопанин в стената на наречения от археолозите "Дом А" на главната улица, недалеч от Източната порта. Сред 434-те драхми има сечени по времето на Александър Велики, Лизимах, Деметрий, Селевк II и др. гръцки и тракийски владетели. Три златни стартера са също с лика на Александър, от неговия баща пък Филип II има 31 монети. Навсякъде из Пистирос земята щедро дарява след хилядолетия ценни находки - златни, сребърни и бронзови монети, черно и червенофигурална керамика (например керченски вази, чаши, купи). За учените не без значение е и това, че върху част от керамичните късове личат гравирани надписи - лични гръцки и тракийски имена, посвещения на боговете Дионис, Аполон, Деметра, дори цифрови знаци за цената и вместимостта на съда. Не са малко и откритите надгробни каменни надписи, тракийски тежести за стан - те пък подсказват, че в поселището е имало много тракийки, различни метални изделия, предмети на бита. Много снимки, карти наред с част от намереното в Пистирос илюстрират в изложбата живота преди хилядолетия. Разкритията досега подсказват многолюден град с ясно очертани, под прав ъгъл, улици, части от крепостната стена с кули, порти, дори канали, култови места, гробници, светилища, некрополи и т.н. Сред най-ценните находки е и бронзовата статуетка на актьор-комик, бронзова странична част на юзда с изображение на животинска глава, отломки от глинени статуетки, оловни пломби за запечатване на документи.

Чешкият екип на разкопките на емпорион Пистирос се ръководи от 1993 г. от световноизвестния учен проф. Ян Боузек от Прага. Досегашните повече от успешни българо-чешки разкопки гарантираха продължаването на археологическата експедиция, задълбоченото изследване на античния Пистирос с още пет години. Истинският откривател на емпорион Пистирос в България е полският професор М. Домарадски през 1989 г.

 

Две прелюбопитни оригинални изложби привличат габровци и гостите им. В Националния музей на образованието за първи път се показва част от личната библиотека на първооснователя на новобългарската просвета Васил Е. Априлов. Със завещанието си от 1847 г. Априлов прави свой наследник Габровското школо. Десет години по-късно, през 1857 г., чрез габровеца Тодор Бурмов, изпълнителите на волята му изпращат от Русия в родния град на възрожденеца неговата огромна лична библиотека, изключително голяма за времето си. Каталогът й е включвал книги из областта на историята, географията, етнографията, търговията, земеделието, медицината, дори археологията, нумизматиката, списвани на руски и български език, на италиански, латински, френски, немски, чешки, сръбски. Родолюбецът Априлов е притежавал 378 заглавия в общо 1046 тома. Днес в богатия фонд на Националния музей на образованието се съхраняват едва 406 тома от 230 заглавия. И сред тях най-стародавна е книгата със съчиненията на Омир, издадена преди 450 г., през 1551 г. Текстът е на гръцки и латински.

Другата изложба - "Велосипедът - моят приятел" до края на декември ще продължи да удивлява и разсмива посетителите в габровския Дом на хумора и сатирата. С много плакати, фотоси, карикатури на еко- и велотематика уредниците на експозицията подсказват какво печелим, когато използваме собствените си крака, докато въртим педалите на велосипеда - това старичко, но и тъй ново, екологично чисто и сигурно транспортно средство. С изложбата в Габрово би трябвало да се запознаят и нашите управници, изостанали далеч назад от Европата, дето отдавна са създадени подходящи условия за велосипедистите. Не случайно посещението на изложбата "Велосипедът - моят приятел" е на Световната година на планините и екотуризма 2002.

Габровци повече от век са приятели с колелото, тук традициите в колоезденето, колоспорта са здрави. Легенди се разказват за изключителния спринтьор Никола Ненов, наречен не случайно Буката. Внушителни са неговите, а и колекциите от наши и международни награди - купи, медали, дипломи, отзиви в десетки вестници и за другите две емблематични за габровския колоспорт фамилии - Одлински и Чанлиеви. Спират погледа в експозицията и личните състезателни фланелки на победители и участници в колообиколки на България, други интересни предмети. Не на последно място научаваме любопитната подробност, че преди век будният, предприемчив балканджия Ангел Проданов от с. Поповци край Габрово решава сам да си измайстори дървен велосипед. Смаяните му съселяни нарекли изобретението му "дяволско колело". Но с него Ангел Проданов все пак сякаш "хвъркал над земята", според очевидците.

 

Галина Бояджиева,
Велико Търново

Театър "Константин Кисимов" във Велико Търново излезе с ново премиерно заглавие. Моноспектакълът е по едноименната повест на Павел Спасов "Греховната любов на Зографа Захарий", написана преди повече от 60 г. специално за артиста и драматурга Спас Джонев. Режисьор на постановката е Христо Стойчев. Драматургичният материал претворява актьорът Любомир Бъчваров.

Моноспектакълът е мечтата на Бъчваров. С литературното произведение той се сблъсква за първи път преди 40-45 г., но не се осмелява да посегне към него, липсва му зрелост, страхува се, че може нещо да пропусне, да не го напипа. Актьорът споделя, че по-великолепен български текст и по-красив български език не познава. Странно му е как Павел Спасов е написал едно-единствено нещо в живота си и то продължава да ни свързва.

Темата за любовта стои в основата на Любомир-Бъчваровата адаптация. Това е кристално чистата и позабравена любов, която и разрушава, и гради, стига да знаеш как да я поведеш, как да я провокираш. Спектакълът залага на точни и ясни послания. Театърът не е нещо, което учи хората как да живеят, те знаят, казва актьорът. Театърът им напомня, че има изконни неща, на които в трудни моменти човек може да се опре, за да преодолява нерадостния си живот. За актьора камерната постановка е част от сложния театрален свят. Само в малкия салон може да се постигне сцеплението на изпълнителя с публиката.

Любомир Бъчваров, изиграл над 150 театрални роли, над 20 в българското кино и над 50 в телевизионни филми и постановки, започва кариерата си от сцената на великотърновския театър и се надява на нея да свърши.

След "Българи от старо време" "Греховната любов на Зографа Захарий" е второто за сезона премиерно заглавие от български автор. Реализацията на моноспектакъла е част от експерименталния проект на театър "Константин Кисимов" да се поставят български драматургични произведения.

 

ФОРУМ

Юлиана Кесарова,
София

Стари муцуни

 

Дни след изборите за президент на България може би е още твърде рано за някакви глобални изводи или за подробни анализи. Със сигурност, обаче, за избирателите на г-н Стоянов вече е твърде късно за нещо повече от това в разочарованието и болката си просто да си кажем онова, което мислим, пък дано(?) те да ни разберат. Нека оставим разсъжденията за това кои от хората в тази нещастна държава гласуват за БСП, а в случая за Георги Първанов. Вече дори не е нито толкова важно, нито пък би било някакво успокоение, че повечето са хора от селца и паланки, нискообразовани, възрастни или повлияни от дадената им етническа команда. Не! По-важно е друго: защо другите - младите, интелигентните, образованите, потенциалните избиратели на демократичните сили не отидоха пред урните?! Дали те са само ужасно разочаровани, отвратени и омерзени от така наречената политическа каста в България, повечето са напуснали страната, или нищо не можа да ги мотивира достатъчно, за да дадат своя вот. Защото нека си го кажем направо: предизборната си кампания президентът Стоянов проведе въпреки всичко, а не благодарение на нещо! Въпреки странния вид и още по-странна като липса на каквато и да е адекватна реакция предизборна(?) компания(?), кой знае защо, нарекла себе си предизборен щаб на действащия президент. А той бе избран с гласовете на 60% от хората на миналите избори и имаше дори и по собствените си оценки успешен мандат! Каква, простете за въпроса, беше работата на тези хора! За подкрепата на изпълнителната власт няма защо и да говорим - тя, въпреки декларациите на думи, се показа на дело повече от пречка. Та премиерът, така да се каже, полугласува - явно раздразнен и отегчен. Дали има подобен прецедент в света, не е ясно. А хората дадоха оценката си за това - и те се отказаха да гласуват! Пример за поведение им даде не друг, а техният премиер, избран с такова доверие! И не на последно място въпреки появата на до болка познатите стари муцуни от СДС. В крайна сметка ето резултата от всичко това: закономерно е дисциплинираният електорат на БСП и ДПС да си гласува под строй, а другите или да си кажат този път без мен, или, гласувайки, да питат: КАКВО СЕ СЛУЧВА С НАС, ГОСПОДА ДЕМОКРАТИ? Как допуснахме това специалните служби да разследват, да намерят доказателства, да дадат на нашия премиер готови изобличения за корупция и престъпления на ниво министри, г-н Костов да смени почти целия си кабинет, без да каже нито дума за причините? Защото ако тогава Иван Костов беше казал защо гони господата Бонев, Божков и Бакърджиев, едва ли щеше сега да го има явлението НДСВ, може би премиерът ни щеше да си остане същият, а Петър Стоянов със сигурност щеше да бъде първият президент на България в XXI век. Цената на премълчаната истина за корупцията е ето този нов президент. Защото не може за камъните в твоята градина да виниш съседа през две къщи. Иначе си се получава с твоите камъни по твоята глава. Затова дошло е време г-н Костов да проговори, време е прокуратурата и съдът да си свършат работата, време е всеки да си получи заслуженото. Дойде времето да се преброим, за да се разбере веднъж завинаги, че властта не е трапеза, а преди всичко отговорност, достойнство и мъжество. Ако това не стане, за партията на г-н Първанов този успех ще е само началото, България ще остане страна на баби и дядовци, нас, младите, ще ни броите само като емигранти, а гласовете в урните ще значат нещо само за генералите, които ще се връщат на власт с все по-голям апетит.

Българската литература

© 2001 Литературен форум