Цанко Церковски е псевдоним на Цанко Генов Бакалов (16.10.1869, Бяла Черква, Великотърновско - 2.05.1926, София)

От майка си наследява любовта към народното творчество. Учи в Бяла Черква, Търново, Пловдив, Казанлък (в Педагогическото училище), Силистра (до 1892). Учител в с. Бей бунар (дн. Средище), Шуменска област (1892), с. Полски Тръмбеш (дн. град, 1892-94), с. Мусина (1894-96) и с. Батак (1896-97), Великотърновски област. Младият Цанко се увлича от народническо-социалистически идеи. Активна народопросветна и културна дейност развива най-вече в с. Мусина, където издава (съвместно с Г. Недялков) "Евтина библиотека", библиотека "Младеж", "Селски вестник". През 1897-1900 е в родното си село. Занимава се със селскостопански труд, развива обществено-просветителска, редакторска, издателска и журналистическа дейност. По почин на Цанко Церковски на 27 май 1899 се организира събор, "първото събрание от селяни" в с. Мусина, на което се решава да се свика конгрес на политическо земеделско движение. В "Селски вестник" (20 септември 1899) обнародва "Възвание към българските земеделци" и става един от инициаторите, организаторите и основоположниците на Българския земеделски народен съюз (1899). Редактира списание "Селска пробуда" - през 1903-1905, в. "Земеделско знаме" (1907), участвува в редактирането на сп. "Земеделска мисъл". Народен представител (1905-1923), министър (1918-1923). След преврата на 9 юни 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925; отново е арестуван след априлските събития през 1925. На 21 март 1926 съдът го оправдава; признат за невинен, Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп.

За пръв път печата през 1891 стихотворението "Молепсаний" в сп. "Ден" (№7-8). Сътрудничи със стихове, разкази, сценични "игри", статии, памфлети, реплики, пиеси на списанията "Детска почивка", "Ден", "Съвременна младеж", "Българска сбирка", "Мисъл", "Светлина", "Ново време", "Звезда", "Просвета", "Наш живот", "Селска пробуда", на вестниците "Работнишки другар", "Съвременен преглед", "Летописи", "Работнически вестник", "Общо дело" и др. Литературното дело на Цанко Церковски е тясно свързано с обществената и политическата му дейност. От детството си записва народни песни, сродява се духовно с поетиката и стилистиката на фолклора. Започнал като поет-социалист, Церковски става широкоизвестен със стихотворението "Молепсаний", което се превръща в манифест на социалистическата му младост. Стихотворението му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Най-значителни са лирическите му произведения. В ранните си творби изразява народническо-социалистически разбирания и социално-борчески чувства. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Лиричния герой е свързан с изживяванията на човека от село. Церковски воюва срещу монархията, експлоатацията на селянина, бирниците като представители на държавния апарат; изразява тревогите и мечтите на селския труженик, ратува за социална справедливост. От песните му струи жажда за волност и красота, за повече радост и щастие в живота на човека, свързан със земята. В тях трептят болките и жалбите на селската душа - чувствителна, богата и открита. Стихотворения като "Из полето аз се скитам". "Вино пия хардалия". "Девойче, девойче", "Коня яхам - коня аджемия", "Що ми не дохождаш", "Изведи ме, мамо", "Я ми подай, мамо", "Попей ми, Радке, попей ми", "Сивляно, Сивляно" и др. се пеят като народни песни. В българската литература от края на XIX и първата четвърт на XX в. Церковски се откроява като поет с темпераментно перо, с верен усет за художествеността, образността и поетиката на народната песен, от която творчески се учи и чиито традиции продължава. Цанко Церковски е автор и на разкази, на 3 романа, от които най-сполучлив е "Из гънките на сърцето", писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите "Луди млади" и "Под старото небе". Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на М. Георгиев, Т. Г. Влайков, Хр. Максимов и др.

Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др.

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: Хр. Йорданов)

Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]