Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Тичай, тичай, коньо,

коньо, вихрогоньо!

По туй равно поле

къмто нашто долье!

        Не се заморявай,

гривата развявай,

под теб всякой камен

нека пуща пламен.

        Че за мене вайка

моя стара майка:

бързам да я зърна,

па да я прегърна!

        Трета е година

как съм на чужбина.

Тичай, тичай, коньо,

коньо, вихрогоньо!

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]