Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Топли ветрове завяват,

бързо пукат ледовете

и далеч от нас се дяват

студовете, снеговете.

Планини зазеленяват,

поток шурти из морави,

небеса се заведряват,

зашумяват вси дъбрави.

Кукурякът си излязва

изпод новата тревица

и кокичето показва

чудно бяла си главица.

Птичетата ясно пеят

покрай бистричките вади

и тук-там си вече блеят

агънцата по ливади.

Пролет! Всичко е засмяно!

И деца отрано стаят

по полето разцъфтяно

да си пеят и играят.

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]