Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Лятна жега е настала,

жарко слънцето ми грей,

темна гора занемяла,

лястовичка слабо пей.

   По полето златни ниви

се люлеят кат море,

ален пукал горделиви

в тях окото ще съзре.

   Веч рекичката пресъхва,

птиците замлъкват там,

хладен ветрец не полъхва,

въздухът е пуст и ням.

   Дай ни, боже, от небето

ситен дъждец да се лей,

да се прохлади полето

и птичката да запей!

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]