Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ниви вече пожелтяха,

златна жетва приближи,

пълни класове узряха,

ей светулка се яви.

Млади, спретнати жетварки

с изглед радостен и леп

зеха сърпе, паламарки

да си жънат златен хлеб.

Жънат, пеят и снопове

лягат, трупат се навред,

а под сенки орехови

спорен чака ги обед.

Вечер с песни, с хороводи

си почиват от трудът.

Зора пукне, ден ми доде,

сърпе грабят и вървят.

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]