Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Птиченцето труд не знае,

нито грижи както ний,

много, много се не мае,

гняздото си скоро вий.

Нощем в клонето се сгуша,

утром - слънце кат изгрей,

то гласа на бога слуша:

трепне криле и запей.

Мине пролет разцъфтяла,

минат летни марани,

дойде есен, дъжд и хала,

падне сняг по равнини.

Всякой тръпне и се свива;

птиче през море върви,

в топли крайща то почива,

дор се пролет пак яви.

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]