напред назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На приятелите ми Г. и А.


Приятели безценни

изпратих днеска аз

и с чувства възхищенни

казах им „добър час!”

 

Идете живи, здрави

там, дето чакат вас,

но знайте, че сега ви

по-много любя аз.

 

Но не че без преструвка

стискахте ми ръце,

че жежката цалувка

ви беше от сърце;

 

нито че с вас отдавна

аз бил съм разделен –

та с тази радост явна

срещнах ви този ден.

 

За друга аз причина

възлюбих ви така:

у вас найдох, дружина,

по-доблестни сърца.

 

Видях, че в ваште жили

кипеше горда кръв,

че бяхме се сближили

неволно с тайна връв.

 

Идея благородна

бе общата ни страст

и за борба свободна

горяхме в същий час.

 

Честит да е случаят,

в кой нашите сърца

така да се узнаят

можиха с две словца!

 

Че буйно те живяли

в притворният си сън,

че тайно в них горял е

един и същ огън!

 

1875

 


Г. и А. - Григор Божков и Антонов, когато минаха още през 1875 година през Сопот, отивайки за Клисура, за да подготвят въстанието.

 


напред горе назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух