напред назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На пушката ми


Ой, пушко, пушко сестрице,

ти моя радост голяма,

настава време, настава

аз тебе да те нарамя.

 

Нарамя и да отида

в балканска хладна долина,

та с тебе да се пофаля

пред мойта вярна дружина.

 

Дали не ще се делиме,

каквото и да ни свари,

дали ще сявга да бъдем

със тебе, пушко, другари?

 

Ил скоро ази ще падна,

а ти у врага ще минеш

и в гърди братски, юнашки,

ах, люти рани ще чиниш?

 

Но щото и да се случи,

кьлна те в майчино име,

в неволя, в лошаво време

ти вярна, пушко, бъди ми.

 

Затуй, когато се срещнем

със наште върли душмани,

въз тях ти пискай и пръскай

огън, куршуми и рани!

 

По два, по трима пронизвай

и смърт им люта изпращай,

тогаз без жалба, без милост

душа си богу преда ща.

 

1876, април 10

 


напред горе назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух