напред назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мисли върху една картина


(Представляюща вързани въстаници)

 

О, братя, усещам скръбта ви!

От път премаляха крака ви,

въжето притиска ваш врат.

Ръце ви са в гривни железни,

псувни, бой и удари бесни

се сипат над вас като град!

 

„О, милост!”, вий викате жално

и клюмате чело страдателно;

но вашият жалостен глас

сърпа не смекчава кръвнишки

и вашите мъчни въздишки

пo дразнат черкезкият бяс.

 

Но кой е тоз млад между вази,

кой гордо мълчание пази?

На негово бледо чело

не виждаш ни сянка сумненье,

той снася със хладно презренье

вериги и труд, и тегло!

 

А – стареца с туй лице строго,

кой удари приима най-много?

Той носи най-тежкият кръст!

Как он ви горчиво поглежда

и бодър, и пълен с надежда

небето ви сочи със пръст,

 

Но ваште мъчители злобни

ви блъскат и с думи злокобни

„гявури! – крещят ви – напред!”

– О, милост, о, малко почивка!

– Бесилка!! гявури! Бесилка! –

И удари нови безчет!

 

О, братя! Търпете, търпете!

Във мъки си бодрост черпете;

България цяла кат вас

под тежкото иго примира

и напусто ръце простира...

Търпете до сетният час!

 

1876

 


напред горе назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух