напред назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Амнистия за българите


Най-подиря се смилява

падишаха и със глас

триумфален проглашава

днес амнистия за нас!

 

„Пълна прошка аз ви давам,

казва благий падишах,

чада пак ви назовавам

и забравям ваший грях!

 

Всички, казвам, сте простени

освен тия между вас,

що във свойто заблужденье

нож дигаха срещу нас.

 

Раи верни пак станете,

забравете моя гнет,

с мюсюлманите бъдете

същи братя занапред!”

 

Прошк!! С нази се ругае

йоще този турчин груб!

Тъй си ситий звяр играе

с окървавения труп!

 

Крокодилът заридава

с кръвожадният си плач

и ехидната гнуснава

е на раната ни врач!

 

Прошка! Прошка! От султана!

А кога ще да прости?

Сърце здраво не остана

и света се запусти!

 

След като пусна във нази

от убийци бясна сган

и в потоци кръв нагази,

и разплака стар Балкан;

 

след като изби й изроби,

сече, кла, беси, гори

и дор в женските утроби

той децата умори!

 

Прошка!... Своите обятья

ад разгръща ни, о, вест!

Дума ни да бъдем братя

със убийците си днес!

 

Да забравим той ни кани,

че в сърца ни е пробол,

и дълбоките си рани,

и голямата си бол;

 

да забравим той ни казва,

че сме мъченици ний

и че в същата ни пазва

лютата змия се крий;

 

да забравим ни съветва

наште мъки, наший кръст!

И народната си клетва,

и свещената си мъст!

 

1876, август 15

 

 

На 1876 г. подир Баташкото клане султанът даде амнистия, като изключваше ония българи, които бяха въстанали.

 


напред горе назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух