напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Поезията


Ако ти някой каже,

че нищо веч не важе

поезията тук;

че тя е вещ бездушна,

излишна и ненужна

и само празен звук;

 

че който се пленява

от нея, смешен става

и считат го за лек;

че тя не грей, не чуди

и никой дух не буди

във тоз реален век;

 

ако това ти каже

и философът даже,

не верувай тогаз.

Поезията в нази

всегда ще да запази

свой трон, светлик и власт.

 

Кой смей да уверява,

че слънцето не сгрява,

че кремът зле вони,

че славеят не знае

ухото ни да смае,

че мая не плени?

 

Поезьята е чувство –

божествено изкуство.

У млад или у стар –

у всите души тя е,

де ту се мълком тае,

ту с буен пламти жар.

 

Навярно друг е векът,

мени се человекът.

възреньята, духът.

Нърави, нужди нови

въз други веч основи

положиха светът.

 

Поезията красна

обаче не угасна!

И никой друг преврат

не ще да я убие,

защото тя се крие

в душевният ни свят.

 

У богът и у царят,

у робът и козарят

поезията трай

и ще да трай, додето

в гърди ни бий сърцето,

вълнува се, играй;

 

додето има младост

и страст, и скръб, и радост

в живота ни суров;

дор розите миришат,

дор смъртните въздишат

от яд и от любов!

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух