напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Зимна песен


Зимни ветрове завяха,

сняг белей по планините,

топло е под мойта стряха,

всинца сме доволни, сити.

 

Време рабско веч премина,

а със него страх, неволя;

ето третя е година,

как живейме в мир и воля.

 

Всички взехме тлъста служба,

мъдрите иманье трупат,

с враговете правим дружба

и сърцата мирно тупат.

 

Весело. Що ни е еня?

Нека вихрите играят!

Мирно броим колко деня

йощ до Коледа остаят.

 

Стресне ли ни мисъл тежка,

ний въздъхнем, па забравим

и в почивка пак мъртвешка

сърце и душа удавим.

Що помагат гняв и жалби?

Бъдащето е във мрака...

Днес е час за мир, печалби,

идеалът да почака.

 

Тъй ли мислят днес и тия,

що в оковите остаха?

Тъй ли смятаха ония,

що кръвта за нас си ляха?

 

Пловдив, 1880

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух