напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На М.


Не твойте гърди снежни

душата ми пленяват,

прегръдките ти нежни

не те ме приковават,

 

не твойте очи страстни,

не твойте сладки устни,

не твойте форми красни

и ласки безизкусни

 

ме прават, о, девице,

на тебе да се чуда,

нито че в твойто лице

играй усмивка луда.

 

Но в твоя жален жребий

по-друго ме смущава:

о, аз найдох във тебе

душа наивна, права.

 

И чувство чисто, красно,

що грее ти в сърцето

кат бисер скрит безгласно

на дъното в морето.

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух