напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Епиграми


I. На един мой критик

 

Ти, Зоиле строгий, в балкапанска блуза,

много зле изпсува бедната ми муза.

На такваз любезност трябва комплимент.

Ти доволно хитро и дори с талент

зарад мен написа гатанки, съвети,

дрипави и мъдри като стари гети.

И песните мои да покрийш със срам,

на цял свят ги сочиш, гърмиш въз поетът,

та направи всички за мен да се сетат.

Аз пък твойта проза с почит най-голям

йоще вчера заран фърлих я на сметът.

 

 

II. На П. К. П... рова

 

Да, всякой длъжен е да прави

туй, за което е роден;

логично мислиш тоя ден,

приимам тез резони прави:

певецът трябва да й певец,

съдьята требува да съди,

а вчерашний подлец –

такъв и днес да бъде.

 

 

III. Кое най-много ние любим?

 

Кое най-много ние любим? – Шумът.

Къде се днеска ние губим? – В димът.

Кое ни движи постоянно? – Страстта.

Кое ни мами непрестанно? – Властта.

Кое най-много ний ценим? – Денят.

Кога ний само не глупим? – В сънят.

Кое ни й сявга на устата? – Народът.

Кое си мислим във душата? – Доходът.

Кое най-много ни дотягва? – Предметът.

Къде от него се избягва? – В бюфетът.

 

 

IV. На едного

 

Естеството, Гого, хубав те създаде,

със лице дворянско, с прелестни чърти,

но при толкоз много дарби, красоти

то едно забрави: мозък не ти даде.

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух