напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Николино, никой тебе...


Николино! Никой тебе

хубава не би назвал;

истина е, твоят жребий

злобно сърце е имал;

 

че жената е забравил,

кат жена е теб създал;

че те в красний пол поставил,

красно нещо не ти дал;

 

че въз теб без жал натрупа

всички грозотий, я виж!

Ти на твойта глава глупа

красните цветя срамиш.

 

Всяко семе, всяко зрънце

никне, цъфти в цвят и клас,

но туй всемогущо слънце

само въз теб няма власт.

 

Утрината йощ по-лоша

връчва те на вечерта;

имаш дивота кокоша;

имаш птича красота;

 

твойта мащеха-съдбина

хубав дар ти не прати,

едно име – Николина –

красно нещо имаш ти.

 

Него майка ти го гуди

да омаюваш светът;

моите другари луди

Quasimodo те зовът.

 

Твойто лице оглупяло

не посреща поглед драг;

вечно твойто огледало

ще ти е мъчител, враг!

 

Вечно с хорский присмех, злоба

ще се бориш и косиш,

но завистта дор до гроба

никому не ще внушиш.

 

Никой днес ти не прощава

туй уродство – смъртен грях,

твоят изглед причинява

или укор, или смях.

 

Само в мойте очи няма

лоши да съзреш чърти;

знайш: прочитам или дряма,

колчим чая носиш ти!

 

31 март 1881

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух