напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



I. Витоша


Сърдито Витоша се йоще ежи

под зимната си пелена и мраз

и час по час фъртуната я мрежи

и тръпки ледни праща чак до нас.

 

А от небето сладко слънце грее.

Поля, долини топло дъхат веч –

поток шуми, врабче приветно пее

и вика: пролетта не е далеч!

 

Едната Витоша нехай: сърдита,

фучи кат звяр наежен, мразовита,

фъртуни дига с вой, реве, пищи.

 

Напразно, Витошо, лудуваш бясно:

на стола ми се смей кокиче прясно,

донесено от твоите плещи.

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух