напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



V. Лястовичка


Любезна гостенко, о мила птичко,

как тъй се озова тук и цвъртиш?

Тъй рано, без дружина и самичка,

за пролет идеш да ни възвестиш?

 

За песни, за дни топли, лучезарни?!...

Прибърза, бедна! С нови мразове

и хали зли ни плаши март коварни...

Ще капнеш нейде ти от студове.

 

Ще умреш, ах! Но ти донесе радост,

но твоя драг гласец звучи на младост...

Поклон, поклон, о гостенко добра,

 

на теб, на вси кат теб предтечи смели

на новото, на светлата зора,

с стихийно зло в неравен бой умрели!

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух