напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



IV. Шильонският замък


„В леманските води стои Шильонский замък“

(поемата си тъй лорд Байрон е почел).

Там параходът спря. Стените му, на камък

подводен сложени, бръшлянът е оплел.

 

Влезнaхме. Старост вей под сводовете мрачни

и ужасът е скрит във всеки кът-зандан;

под стъпки ми земя издава тътен плачни...

Аз виждам страшний стълп, де пъшкал прикован

 

злочестий Бонивар1. Във други кът ми сочат

мъчилището – страх вледява ти умът!

А татък – бездната с вълните, що клокочат,

гроб чер на жертвите... Цял свят на ужас, смрът

 

като зловещ скелет възкръснува пред нази!

Изскачам аз оттук, в сърце с болезнен ек,

И кат мильоните поклонници и ази

ударям своя жиг на варварския век.

 

*

 

Кога вълните пак запени парахода,

аз фърлих взор на тез злокобни зидове,

на дупката във тях, през дето къс от свода

съзирал Бонивар... И цели часове

 

в ума ми се въртя тоз лик многострадални,

железний му синджир и самота, и страх,

и паякът, другар във плена му печални...

И аз поемата на Байрона шептях.

 


1 Bonivard – женевски патриот, е бил заключен тук по заповед на Карла III. Савойски херцог (1496–1571). Байрон го е обезсмъртил с поемата Шильонският затворник.

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух