напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Има дни тежки в мойто изгнанье...


Има дни тежки в мойто изгнанье,

кога се сетя един оставен,

кога примирам в мъки, страданье,

за цял свят божи умрял, забравен.

 

Има дни черни, безнадежни,

кога дух, сили падат сломени

и отчаяне, като брат нежни,

своите обятия разгръща мене.

 

Има дни по-зли – по-зло мъченье,

кога ме люто съмненье сгази

във всичко, що свято беше за мене

и за кое се жертвувах ази!

 

И под товара на туй терзанье

аз падам смазан, проклинам страшно

и всичко, даже мойто страданье,

стои ми глупо, стои ми смяшно!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух