напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Зимна вечер


Ревете, зимни хали,

урагане, гърми!

Усоите писнaли,

гората се ломѝ...

 

Клетaта майка мръзне

на голо си легло,

до нея ангел зъзне

със цялото тело̀.

 

Спокойно спят на пухът

злодеите в света

и ветри, като духат,

приспиват съвестта.

 

Реви, о вихър бесен,

над светските беди

и с дивата си песен

приспивай и буди!

 

Декември 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух