напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Искра


Не всуе толкоз страсти,

И низки, и високи,

съдбата ми изпрати

в каприза си жестоки.

 

Не само зарад мъки,

за празни потрясенья

в гърдите ми се трупат

тез вихри разярени.

 

Кога да е, плодът им

внезапно ще узрее,

във слово бодро, силно,

във искра, дето грее.

 

И тя ще падне в някой

гърди, кат лед заспали...

И таз случайна искра

пожар ще там запали.

 

Май 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух