напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Надсон


Защо ми идеш ти в главата,

печална мисъл зарад смърт?

Свърши ли ми се веч съдбата?

Ударил ли ми е часът?

 

Та рано е... не съм се свикнал

със гроба йоще; тоя свят

не съм го досущ разобикнал,

не съм, не съм! Аз йощ съм млад.

 

Но не, аз мога отѝ в гроба...

Какво ще стане от това?

Ще умре йоще една злоба,

ще легне йощ една глава;

 

една йощ сянка ще замине

и ще се скрий по общий друм,

една йощ искра ще изстине,

ще млъкне йоще един шум.

 

Но ако свети нещо в мене

(ти, боже мой, ти знайш това),

но ако грее вдъхновенье

във таз наведена глава;

 

и мойта мисъл в нещо тряба,

и мога свету нещо дa,

и мога с таз десница слаба

тегли поне една бразда

 

в полето родно, де работа,

то нека дишам йоще час

и в страшний вихър на живота

юнашки ще се боря аз.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух