напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В затвор влажен да примираш...


В затвор влажен да примираш

между голи зидове,

часовете да намираш

дълги като векове,

туй е участ най-горчива;

но дохожда някой спас

и ключалките разбива

и ти казва: Вън изляз!

 

Тежко е да си в окови

и да слушаш техний звън

и кат призраци сурови

да те мъчат и насън;

но и за тях някой дo ще

с един мах да ги строши,

и дорде си слисан йоще,

да ти викне там: Търчи!

 

Но вериги има други,

що ги нищо не ломи:

ни приятелски услуги,

ни тираните самѝ.

От метал не са сковани,

не се видят, не дрънчат;

от мечти, любов, страданье

тез окови състоят!

 

И, уви, на сърчицето,

що ги носи без борба!

То ще страда чак додето

каже гордата съдба...

Но дотогаз колко бденье

и безсъници, и страст,

и сълзи, потайно лени,

и стенания без глас!

 

Май 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух