напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Под върбите


Ей вечернята прохлада.

Духа сладостен зефир.

Тихо под гората млада

полумрак вълшебен пада,

обаяние и мир.

 

И под свода син небесни

стихва глъчка, шум и вик.

Само листите дръвесни

пеят някакви си песни

на незнаен, чужд език...

 

Кой ги знай какво те пеят?

Скръб ли, радост ли сега?

Може би и те копнеят,

любят, мислят или леят

в песни тайна си тъга!...

 

Що вий шушнете, мълвите,

о мечтателни стихий?

Какви звукове ловите?

Какви горести делите

в тия нощни самотий?

 

Ах, и аз държа у мене

много спомени, мечти,

не вверени, не делени

и кат змии загнездени

вътре в моите гърди.

 

Та кому да ги излея?

Та кому да кажа туй?

На светът ли? Аз не смея,

На любезната? Но де я?

На небето? То не чуй!

 

На нощта ли? Безответни

щат са моите слова...

Та и вий, върби приветни,

мойте горести заветни

мъчно можете вервa!

 

Април 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух