напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Орел! Небесен жител...


Орел! Небесен жител,

защо се тук стремиш?

Защо с земята мрачна

небето си мениш?

 

Да имах твойте крилье

и твоя поглед смял,

аз бих фръкнал в ефира,

там вечно бих летял.

 

Уви! Кой знай? Може

да слезна и тогаз:

там пустото пространство

нашел бих пусто аз...

 

И ти, и аз не сме ли

тук роби на прахът?

Теб мършите привличат,

мен страстите държът.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух