напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На Горкото


Ела, Горкo, животно клето,

погледай ме с това око

смирено и с тъга налето;

във него бляска ти сърцето,

невинното, ела, Горкo.

 

Ти беше някога игриво,

кат птиченце по утрин час,

влакно ти – къдраво, светливо,

ти бе тъй мило, тъй красиво

и с лай звънлив кат детски глас.

 

Ела, Горкo, ах, ти не знаеш

освен мен други на света;

пред мен се глезиш и ласкаеш

и стенеш глухо, и ридаеш,

кат сърце будно през нощта.

 

Ти любиш ме без глас – с око си, –

аз виждам в него разум слаб:

как гледа с жал, как с вяра проси!

То знай, че мойта ръка носи

или милувка, или хляб.

 

Ти сявга се при мен намираш –

и в радости, и в теготи;

ти взора ми самo разбираш

и колчем ме убит съзираш,

печално клюмнуваш и ти.

 

Потайна связ духа ми слива

с инстинкта твой, що бог ти дал,

и иста скръб сърца ни свива,

и твоят поглед ням открива

неща, що глас не би казал.

 

Ела, Горкo, Горкo нещастно!

Другар мой мил, другар злочест!

При моя зов ти тръпнеш страстно,

аз само в твоя поглед ясно

чета и имам вяра днес.

 

Ти любиш ме без цел, без корист,

прощаваш грубий удар мой,

не даваш знак на яд, на болест

и твоята минутна горест

последват нежности безброй.

 

Не тъй светът е! Реч лъжовна

виси на всичките уста

кат някоя стрела отровна

и любовта му е условна

като продажна красота.

 

Той не прощава, дебне, помни,

инстинкта тигров е приел

и неговите думи скромни

са често примки вероломни,

и дор смехът му е със цел.

 

Речта му служи да крий лесно

туй свято нещо, що блещи,

тъй явно в твойто око честно...

Кой знае? Да би било словесно,

коварно би било и ти!

 

Ела, Горкo да те погаля!

Бацни ръката, що с любов

е тебе била и ласкала:

във теб съдбата ми е дала

за всеки ден приятел нов.

 

Декември 1881

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух