напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Наистина, аз зле копнея...


Наистина, аз зле копнея,

не чакам радост занапред;

но слушай, няма да възпея

на младостта клюмнaлий цвет.

 

Бездънна вечност я погълна

и с нея блянове безброй,

с беди и с бури тя бе пълна.

Сега очаквам аз покой.

 

О, да, понякога, бледнея

пред спомени прекрасен ред.

Но слушай, няма да възпея

на младостта клюмналий цвет.

 

3 март 1884

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух