напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В началото на една неиздадена сбирка


От мисъл, чувство и въздишка

тез песни съм съставил,

душа разбита, мъченишка

с тез песни съм оставил.

 

И знам, светът със небреженье

тез мисли ще прерови

и мойте мъки, скръб и бденье

в забвенье ще зарови.

 

Та що му трябват мойте скърби

в ума си да втълпява?

Уви, да можех толкоз лесно

и аз да ги забрава!

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух