напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Млъкни!


Сърце, сърце, млъкни!

Немей, за смях не ставай,

разбий се и пукни,

но писък не издавай.

 

Сърце, сърце, гини!

Гини, сърце, но нямо –

и тез гърди едни

това да знаят само.

 

Не пъшкай, ти в това

не ще намериш сладост,

повод недей дава

на хората за радост.

 

Я виж ги тез лица

безчувствени, студени!

От чуждите сърца

не чакай утешенье.

 

Аз знам, о, знам добре

що в тебе се вълнува,

че в теб едно море

от мъки се бунтува.

 

Цял вихър в теб ехти

от скърби потаени,

от жажди и вражди

до днес неутолени.

 

Пред чужди теготи,

сърце, не си ти нямо;

и тях обзимаш ти –

защото си голямо.

 

Но своите – потай,

в сърце си ги завирай

и ти едно страдай,

мрази, люби, примирай.

 

1884

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух