напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нощно пътувание


Монотонно по полето

колесницата лети,

а луната от небето

чудно, тайнствено блещи.

 

Над глава ми затрептели

милионите звезди,

а звънчетата запели –

сън навяват и мечти.

 

Карай, възло, карай, брате!

Кочияшо, да летим!

Твойте кoни са крилати,

дай им бяг неудържим!

 

Занеси ме в небосклонът,

там във звездний оня мир,

де светѝлата се гонат

из прозрачният ефир;

 

да се губя... да се срящам

с мирове и чудеса,

на кометите да фащам

лъчезарната коса...

 

Бягай, братко, от земята,

улови небесний път...

Виж как сладко грей луната,

как звездичките трептят.

 

Как лъщят в светата бездна

пълни с сладостни лъчи,

кат на моята любезна

благодатните очи...

 

Хисар, 1892

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1888-1892][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух