напред назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]



III. Молба


Онемя душата бедна моя!

Счупвам лирата... О, черна коба!

Песни, пени в слава на героя,

днес звучат ми като смях при гроба.

 

Гъна ти се, Майко, под товара –

тоз товар, по-тежък от Балкана;

виждам блед мъждука нейде фара

на теглата твои в океана.

 

Ох, ще има край и таз неволя,

ала векове от скръб са в нея!

Боже, призови ме вече, моля,

ил мощ дай ми да я преживея!

 


напред горе назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух