напред назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]



IV. Тям


Чувам аз и тържеството ваше –

на насильето победний вик.

Всичко взехте ни: чест, мощ, светлик,

ала правото остая наше,

то е мечът ни и в тоя миг!

 

То е нашта крепост несломима

и по-яка от корав гранит,

нашият непробиваем щит,

нашта мощ несъкрушима –

с него падналий не е надвит.

 

Правото – то дава ни крилата

в тоя час проклет на срам и плен,

с него наший дух не е строшен,

то на нас лампада е в тъмата,

то за нас е утрешният ден.

 

29 септември 1919

 


напред горе назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух