напред назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Кулата


Ужасен час! България трепери

като листо и под морa живее!

С окото си се мъчи да измери

дълбочината, що пред нея зее.

 

Дълбочина, де мрак цари, синджири

дрънчат, бдят кръволочните вампири...

Тоз мир проклет? О, няма той да бъде!

Убиец може да закаля, но не съди!

 

Тоз мир на мъст – е мир на пясък сложен,

висок градеж върху блатиста почва:

едвам сглобен – да се тресе започва,

тоз мир е нов рат, малко поотложен;

 

тоз мир – на победител мир не дава,

тоз мир дойде след Пирова победа,

полвина свят в страх лаврите си гледа,

полвина свят гори да отмъщава!

 

О, победители, един слепеца

не вижда крехкостта на вашта кула,

защото мщеньето е ней твореца

и злобата – чер дух на Велзевула.

 

В градежа й отсeга има гнилост,

стените й вече се попукват жалко:

цимент им липсва – справедливост малко,

гранит в основите им – малко милост.

 

И ние, смазаните до земята,

с духа сме прави, ако и безгласни:

вий меча взехте ни, но не крилата

на вярата във бъднини по-ясни.

 

Оста ни силата непобедима

на младостта, коя да мре не иска,

и правдата – далечна или близка –

тук своя празник тържество ще има.

 

О, рано-късно тоя ден ще блесне,

аз виждам го в тъмата, той на път е,

и тоз, що в гроб турихте, ще възкръсне,

че Божий съд е друг, не вашът съд е!

 

28 октомври 1919

 


напред горе назад Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух