напред назад Обратно към: [Нора][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XVI.


Беше настъпил месец август. Денят бе много топъл и въздухът задушлив. Любица стоеше в стаята си и очакваше Тихова. Той три дена не бе се явил, въпреки че го бе викала с едно писмо. Едва тази сутрин той й писа, че ще дойде, като й се извиняваше, че работата го е задържала да дойде по-рано.

- Трябва - казваше си Любица - да се обясним с него веднаж завинаги. Неговото поведение ме тревожи... Чини ми се, че аз съм загубена.

В това време Тихов почука на вратата и влезе при нея.

- Прости ме, мила, работа голяма имам. Нямам свободно време.

- Вярвам... - каза Любица. - От ден на ден работата се усилва... - гласът й трепереше нервно.

- Що значи този тон? - попита Тихов студено.

- Какъв тон?

- Някакъв ироничен...

- Напротив, много сериозен. Аз искам с тебе да поговоря.

- На твоето разположение съм, Любице.

И той седна на канапето. Любица му каза решително:

- Кажи ми защо държиш такова поведение спрямо мене? Омръзнах ли ти? Бъди откровен,аз те моля. Картите ни трябва да бъдат открити.

Тихов доби очудено лице.

- Моето поведение спрямо теб е обяснимо, ние не можем да се срещаме тъй често и занапред, защото хората говорят.

- Хората? Сега ли виждаш хората? - извика Любица. - Що значат те за нас, когато ние се обичаме?

- Не, съгласи се, драга моя, че аз не мога така да бравирам мнението на обществото, защото съм човек, който се въртя в него и заемам видна длъжност. И знаеш предразсъдките на нашето общество.

- Оо! Виждаш ли какъв морал знаеш да четеш! Чини ми се, че малко късно си се сетил - с негодувание каза Любица.

- Никога не е късно да се поправи една грешка, стига да имаме желание за това - произнесе Тихов кораво.

Любица скокна.

- Господин Тихов, между нас всичко е свършено, аз ви освобождавам, идете си. Сбогом!...

И тя му обърна гръб.

- Сбогом, госпожо, прощавайте. Желая ви всичко добро.

- Подлец! - извика Любица след него, като скръцна със зъби.-Той бил фалшив човек. Ах, ето второ разочарование. Аз помислих, че попаднах в рая, а то съм попаднала в едно мръсно, вонящо блато.

 


напред горе назад Обратно към: [Нора][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух