напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



II. Дребни впечатления


Кардашев мина през улица Левски, дето, освен няколко файтона, возачите на които се псуваха по турски, нищо особено не видя; пресече през градската градина, още пуста и безлюдна; само на едно столче седеше вече една гувернантка и шареше с омбрелата си пясъка, на който си играеше русо детенце. Разумява се, нищо вълнуващо и потресаещо нямаше в тая пълна немцойка и Кардашев излезе на Александровската площад. Тука повече минувачи се кръстосваха по посоката на разните улици, които излазят на мегдана: чиновници, търговци, военни, които отиваха по службата си, госпожи, които бързаха в модните магазини, нагиздени.

- Ето тия прелестни госпожи, едвам си омили очите и - по модните магазини! - каза си той. - Каква прекрасна тема, за да драсне човек една сатирка на нашите гиздосани куклици!... Но не, стига вече отрицателни типове и песимизъм. Моята цел е по-друга...

В Търговска улица движението беше по-голямо. По тротоарите минувачи, в средата файтони вървяха и се пресрещаха. Няколко души любопитни зяпаха на презстъклената изложба на галантерийните магазини. Един подуенски шоп, с връзка пилци, увиснали на лакътя му, беше се заплеснал смаян в хубавия моден господин със завити мустачета и висок цилиндър, окачен при вратата на дрехарския магазин на Йерохама. Един стражар го дръпна за рамото, за да го свести от това естетическо захласване, и му каза, че мястото му не е тука. Шопът погледна стражаря, ухили му се, па отбягна нататък, като фърляше прощален поглед на картината в същия миг, когато една възрастна дама, загледана другаде, сблъскваше крилатата си шапка с гуглата на приятеля. Тая сцена извика усмивка по лицето на писателя.

- Мотив за един карикатурист, нищо повече - продума си той и отмина.

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух