напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



IV. Кардашеву задават друга тема


Кардашев се намръщи от това "едно - тò"; значи имаше и друго!

Каишев си запали цигарата, изплю шушките тютюн из устата си и продължи:

- Едно - тò. Второ. Да ви помоля за една услуга, понеже вие, като поет... разбирате? За госпожата... искам да й направите нещо.

- Какво?

- Желая да ми напишете една... полиграма в стихове.

Кардашев се усмихна.

- Телеграма?

- Не телеграма... Ние хиляди телеграми сме били досега... В стихове да бъде полиграмата.

- А, епиграмата?

- Да! Епиграма, за госпожата ми, покойната... Заръчал съм й мраморен паметник... Сега желая - вие знайте аз колко съм я обичал - да й издълбаят няколко хубави думици, сиреч една поезийка, ама хубавичка.

- Епитафия искате да кажете!

- Епитафия! Да!

И Каишев, като приближи до Кардашева устата си, из която лъхна пак конячната атмосфера, фана да му говори поверително:

- Колко се обичахме, брате мой! Аз на вази само мога да кажа: тя беше ангел небесен... Плаках, когато умря. Зе я господ и аз останах сам... гледаш ме... Имаше и тяло хубаво... Епитафията напишете, да бъде кратичка, няколко стихчета, разумявате? Но вътре да турите, сиреч, как е била - ангел небесен, как е умряла като едно цвете... какъв любов сме си имали помежду си и че втора няма да намеря като госпожата ми. Аз искам, който чете, да плаче... Четири стихчета само! Турете в тях, че се е поминала на двайсет и петата си година и три месеца точно. Месеците оставете! И селото й: Желява. Името й: Дойна - не забравяй. Много добродушно сърце имаше и много голям разум, сиреч... Четири-пет само... Но аз заради госпожата нарочно ще дойда подир обяд да ви разправя хубаво какъв ни е бил животът, та да земете ноимата... Слушате?

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух