напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XI. Едно примеждие


Кардашев щеше още да разсъждава върху тази меланхолична тема, но видя ненадейно Каишева, че се задаваше отсреща с жълтата си изрусяла шапка и ухилено лице и му маха - вероятно искаше да му разкаже за госпожата си... При тая нова опасност Кардашев се пристори, че го не видя, притърча в кривата уличка Лавеле и се мушна напосока в първата врата, която му се улучи отляво. Там чака няколко време, докато се убеди, че страшният Каишев е изгубил дирята му. Подир една минута литераторът видя през стъклото на коридорната врата, че влезе Цербер из портата, а след него се показа Каишев.

- Ах - извика в ужас Кардашев, - и тука! Тоя проклет Цербер ме издаде!

И той фукна нагоре, по други стълби, без да знае в чия къща е влязъл и търси спасение от Каишева. От най-горното стъпало той се извърна и погледна долу: видя жълтата изрусяла шапка на предприемача, която също фана да се подига по стълбите.

Една ужасна мисъл му дойде тогава:

- Мигар съм влязъл в Каишовата къща! Но той веднага спомни, че Каишовата къща беше на друга страна на града.

Кардашеву не оставаше време за колебание: той почука една врата, бутна и влезе вътре. Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намери в стаята и които буйното му нахълтване накара да се обърнат. Той остана доста слисан, като видя, че това общество беше много пъстро. Имаше в него представители от всички полове, състояния и съсловия: граждани, шопи, евреи, две госпожи, три селянки, разсилни с жълти копчета. Всичкият тоя разнообразен народ се мърдаше или стоеше прав пред две зелени маси, при които седяха хора с пера в ръцете.

Кардашев разбра, че е попаднал в една канцелария! По книжата, залепени на стените, видя, че има честта да бъде в канцеларията на нотариуса при Софийския окръжен съд.

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух