напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XIV. Братемойев става опасен


Нотариусът продължи:

- Аз съм горещ ваш почитател, господин Кардашев; вие ме не знаете почти, но аз всичко знам, каквото печатате. Под моята нотариуска черупка се крие друго нещо. Да.

- Много ми е приятно.

- Четох и вашата последна повест; та за нея именно желаех да се разговорим... Много хубава е, чудесна е. Вие можете да вярвате сиреч на нас, и ние през плет поне сме видели какво е нещо литературата, па и комплименти нямам навик да правя... Само ще ми позволите една бележка да ви направя. - Не бележка, а едно мнение, тъй да кажа, един вид съвет... Извинете.

И Братемойев си поглади несъществуващите косми на главата.

- Моля, говорете, аз ви слушам с благодарност.

- Отдавна дето искам да ви направя бележката е тая: най-накрая на повестта си вие убивате в разсипаната воденица и троицата герои. Те умират всичките!

- Да.

- И никой не е чул във воденицата техните разговори, които се разговарят преди да умрат?

- Естествено, никой други не е бил там свидетел.

Нотариусът си поглади пак голото теме.

- Ето де се явява недоумението: как вие знаете, че са приказвали и вършили тъй, както описвате, когато никой не е видял, ни чул, за да ви предаде после? Защото, ако бяхте турили някой таен свидетел на приключението във воденицата, читателят ще предположи, че той е разправял на автора работата... Както стои сега, ражда се един вид съмнение към автора... Не е ли право?

Кардашев гледаше в недоумение събрата си.

- Но моята повест е плод на чиста фантазия! - извика писателят.

- Знам, знам - пресече го Братемойев, - фантазия и ние знаем, но тъй се ражда недоверие, излазя един вид, как да кажа: неистина, сиреч... Вие извинявайте, аз като приятел и поклонник... Сега позволете ми един мой скромен съвет, за как да се изправи това...

- Любопитен съм - каза писателят, който от очудване падаше в изстъпление.

- Вашата повест, чувам, скоро ще има ново издание. Ох, хубавия Берберчо! (Нотариусът поглади главата на Цербера, опрял предни крака на коляното му, като да чуе и той важния съвет.) Ето, в новото издание, може да се поправи този единствен кусур в прекрасното ви, тоест, съчинение. Притурете, че момиченцето Софийка, което забравихте в града, "дошло е най-после при воденицата и зад една дупка на зида е гледало вътре, а после останало живо и незакачено от турските куршуми, които убиват троицата души във воденицата. Тогава читателят лесно ще предположи, че от момиченцето сте чули по-после всичко и напълно ще ви повярва... Трябва юридическо лице! Аз ви моля да имате пред вид...

- Аз буквално ще следвам вашия мъдър съвет, господин Братемойев.

- Няма защо... Ние, като почитатели ваши... Колкото за стихотворенията ми (той изтегли чекмеджето и зе да тършува), аз имам тука, по нещастие, една тетрадка само. Заповядайте да ви я прочета: няма никой!

Кардашев стана и си зе шапката. Сега срещата с Каишева му се видя цвете.

- Извинете, бързам, бай Братемойев! Друг път ще се насладим...

И той подаде ръка на нотариуса и изскокна из вратата, готов да се сдаде на капитулация Каишеву.

Той се озърна очуден в коридора.

Каишев беше изчезнал.

Той си издъхна отдълбоко, с безкрайно облекчение и побърза да се отдалечи от този опасен край на столицата. Извика файтон и полетя по посока на Свети Крал, за да иде да обядва у тях си, преследван от лая на кучето си, което припкаше след колата, и от отчаяните махания на една жълта шапка в улица Цар Борис.

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух