напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXVIII. И други приятели


Кардашев, който с възхитен поглед следеше величественото движение на Олимпиада, видя, че победата й бе улеснена от друго странично обстоятелство. Натискът на навалицата се беше поразслабил, па и тя сама намаляла; ораторите се бяха изредили и резолюцията приета. Митингът се свърши. Веднага човешкият порой удари назад с безконечни викове "долу!" Всред тях най-високо се издигаше ужасният глас на дрипавия господин при паметника, който прекрати така неприлично полската закуска на госпожа Олимпиада и мъжа й. Кардашев видя в тълпата, и не без безпокойство, един друг днешен приятел - Каишева.

Каишев, с изрусяла и кривната жълта шапка, в много възбудено състояние, дигаше големия си нос, махаше с ръце и викаше "ура" на водителите на опозицията и "долу тираните!" въпреки голямата си привързаност към правителството, за която уверяваше днес Кардашева.

Една многочислена тълпа се зададе тиришката от Дондуков булевард. Тя викаше "ура!", но я последваше с думите "долу сопаджиите!" Това беше тълпата, която идеше да направи контрамитинг на площада и да развали опозиционния. Тя видя, че е закъсняла да стори това, но веднага пристъпи до устройството на митинга си в полза на правителството... Това ново сборище скоро порасна, още по-развълнувано от първото, което му остави една трета от своите членове... Между тях - и Каишев, който се присъедини към хора на "долу сопаджиите!" със същия възторг, с който одеве викаше: "долу тираните!" За честта на дрипавия господин, който уплаши при паметника Олимпиада, трябва да се каже, че той не измени като Каишева, а стоеше на почтено разстояние и викаше със заканителни ръкомахания към оратора на новия митинг.

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух