напред назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XLIII. Кюстендилският освободител


Кардашев го изгледа.

В лицето на Матрапанчева, широко, космато, грубо, нямаше интелигентност; едно плоско изражение, някаква тъпост, отпуснатост... Но скъсан, скъсан ужасно.

- Обичаш ли едно пиво, бай Матрапанчев? - попита Кардашев, като пое вестника и го тури в джеба си.

Матрапанчев впери големите си сиви жълтеникави очи в Кардашева, зачуден, че знае името му.

- Благодаря, пиваме.

И той седна на стола при близката маса.

- Аз ви видях днес, ваша милост, на митинга при Свети Крал. Викахте "Долу тираните!" Нали вие бяхте? - попита Кардашев.

- Аз.

- И в градината също? И после се бихте с другите?

- Бихме се, ето ми и бузата: нараниха ме, дяволите... Ама и аз им дадох да разберат - каза Матрапанчев, като си тури грубия пръст на белега от засъхнала кръв.

Кардашев си спомни Тачевите думи, че Матрапанчев отскоро е фанал да политиканствува.

- Вие мразите правителството ?

- Да.

- Защо?

- Тъй.

- Лош ли е?

- Лошо.

- По какво е лошо?

Кардашев искаше да вникне по-дълбоко в мислите на Матрапанчева.

Матрапанчев си изпи полека чашата и не отговори. Той само си изтри пяната от мустаците с кърпата, на която имаше петна от кръв.

- Защо го намирате за лошо? - настоя Кардашев.

- Защото е тиранско. Долу тираните!

- Отдавна ли се занимаваш с политика?

- Ние не се занимаваме с политика. Не е наша работа...

- Как! А гоните правителството ?

- Гоня го и ще го гоня до девета рода! То е тиранско правителство!... Коли света по улиците...

И той си побара бузата.

На всяка минута Матрапанчев растеше в очите на писателя.

Той му подаде една папироска.

- Какво е вашето занятие, бай Матрапанчев?

- Нямам сега занятие.

- А какво: вестници ли продаваш?

Той цъкна с устата си.

- Не. Тая вечер ми дадоха няколко броя... да зèма някоя пара...

- Но що правиш сега?

- "Караме килавите на войска", дето го рекъл оня... Какво правим? Гладуваме! - и великанът се усмихна горчиво.

- Но отнапред какъв сте били?

- Поборник! - отговори Матрапанчев подир малко колебание.

- Поборник? В четите сте били?

Матрапанчев си запали цигарата.

- Не, не в четите.

- В опълчението тогава?

- Не, не съм бил в опълчението.

- А в Сръбско-турската война?

- Не.

Кардашев го изгледа очудено.

- Че какъв поборник тогава?

- Аз бях с русите... Всичко тях описах в прошението си, по тънко!

- В кое прошение?

- Подадох на Народното събрание прошение, за да ми определи поборническа пенсия... Аз нямам що да ям... Окъсан съм...

- Дадоха ли ви?

Матрапанчев се навъси.

- Отфърлиха.

- Защо?

- Не ми се падало пенсия...

Погледът на Матрапанчева светна от гняв. Той се мъчеше да закопчае скъсаното си сетре на гърдите, защото стана хладно.

- Значи, обидиха те... А какви са вашите заслуги?

- Аз бях във време на руската война. Превзех Кюстендил.

 


напред горе назад Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух