напред назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXIII. Богор


Влязоха всички в двора. Светослав побърза по стълбите, за да види жена си. Хлав вкара ранения Богор в зимника, за да чака заповедта на господаря си. Дамян влезе в друга стая, за да чака: той искаше да чуе изпита на Богора.

Фросина не беше легнала. Тя срещна радостно Светослава, но с уплашени още черти на лицето.

— Светославе, къде се забави? — попита тя.

— Ах, тая моя грешна страст към лова!... Извинявай, мила, карай ми се, съди ме, но ме извинявай... Един поразен елен е причината. Но великолепен, великолепен... Заблудихме се и закъсняхме... Но защо не си легнала? Ти си бдяла досега?

— На прозорците все бях, за тебе гледах... Но как е небето осветено там!... — и тя посочи в кръгозора на юг.

— Да, видях и аз. Пожар в някоя гора.

— И мене ме беше тъй страх за тебе, като те мислех, че ще минеш тъй късно през Устето.

— Успокой се, бог пази главата на Светослава.

— Защото бог обича България — каза Фросина и нежно го прегърна.

Той я целуна горещо.

— Но Дамян ме чака долу. Трябва да го изпратя... Почакай малко, Фросино.

Светослав слезе в зимника заедно с Дамяна и Хлава, който носеше фенер.

Богор лежеше като сноп на земята. Очите му лъщяха на свещта и кръвта по врата му се чернееше.

— Изправи го до стената, за да може да говори — заповеда Светослав на Хлава. Когато това стана, той каза:

— От това подземие можеш да излезеш жив само по моята воля. Отговори, без да лъжеш, и веднага, в тоя същия миг: кой ви прати да ме убивате?

Па като се обърна към Хлава, каза:

— Хлаве, извади меча си и чакай заповедта ми. Хлав измъкна широкият си татарски нож, който блесна на светлината.

— Кажи сега: кой те прати? Царят? Богор, парализуван от ужас, проговори:

— Епикерний Темир.

А той разказа всичко.

— Стига това — каза князът на Дамяна. — Ти заслужаваш облекчение на наказанието си. Изведете го и го хвърлете в Янтра, както е вързан.

Богор бе завлечен от Хлава и още от двама слуги. Светослав и Дамян ги последваха. Скоро се намериха на високия бряг на Янтра. Тя грозно бучеше под скалите, които като прави стени се дигаха над пропастите й. Черните талази пущаха на места отблясък от показалата се пак луна. Слугите хванаха за рамената разбойника, занемял от ужас, за да го тласнат в бездната. В тоя миг чуха Светославовия глас:

— Стойте!

И Светослав дойде при тях.

— Развържете го!

Слугите изпълниха тая заповед с неудоволствие и зачудени.

— Богоре, свободен си.

Богор падна в краката му.

— Не съм свободен, княже: аз станах твой роб до живот — каза разбойникът, като целуна пак краката му.

— Свободен си, но с едно условие: ще мълчиш за всичко, каквото се случи тая нощ. Ти няма да обаждаш и на Темира. Ти ще тръгнеш още сега за Добрич и там ще стоиш, додето получиш нова моя заповед. Темир ти е обещал двайсет и пет жълтици, аз ти давам петдесет... И вземам те на моя служба.

Светослав извади парите и му ги даде.

— За тебе сто пъти на смърт ще ида! — извика Богор.

След малко Светослав и другарите му влязоха в къщи.

— Слушайте — обърна се той към слугите; — и вие ще мълчите, че убийците са били пратени от Темира. За Богора пръснете слух, че се е удавил в Янтра, заедно с евреина.

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух