напред назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXV. Свиждането


Светослав се отказа от ловът под една благовидна причина.

Мръкваше.

Той ходеше замислен из стаята, в която беше снощи с Балдя и Радоила. В нощешното събрание бяха решили да дигнат бунта преди пристигането на Чокевите сили, именно навръх Св. Теодора Тирона, на 17 февруарий. Сега беше края на януарий, 1294 год.

Един слуга дойде и обади, че Хлав и Темир са дошли.

— Да влязат — каза князът.

Вратата се отвори пак, показа се Хлав. Той пусна Темира вътре, а сам се дръпна.

— Славке, добре дошла! — каза Светослав, като помогна на хубавата мома да снеме Темировото облекло. Тя остана в обикновеното си женско, татарско.

— Ти ни си гостенка тая нощ и утре — каза й Светослав, като се любуваше на зрялата и здрава красота на Радоиловата булка. Затвореният живот в харема, вместо да направи да повехне лицето й, беше го сякаш разхубавил още повече. Князът си обясни сега мъката на Чоки да се раздели от робинята.

— Де е тате? — попита тя.

— Баща ти ще дойде утре.

— Де е Радоил?

— Няма го сега...

— Да го повикат.

— Защо?

Тя погледна зачудено Светослава.

— Ами да се видим.

— Как, сестра ми не обади ли ти, че Радоил сега отсъствува?

— Не — отговори наскърбено Славка.

— Ти само баща си ще видиш, Славке. Но ела при жена ми.

Отидоха във Фросинината стая. Фросина прегърна радостно Славка.

— Каква е хубавица!

И тя я гледаше възхитена. Тя не пръв път я виждаше, но сега пак се възхищаваше от нея.

Слугите сложиха вечерята в съседната стая, която се съобщаваше с Фросинината чрез врачка. Фросина мина в трапезарията и каза на слугите, че деспотът не желае никой да влазя вътре, доде вечерят. Тогава минаха там и Светослав н Славка.

Когато вечерята се свърши, князът отведе предпазливо Славка в предишната стая и й каза, че тя ще нощува тука на мекия миндер. Даде й и завивка. Но й препоръча да облече пак Темировото рухо за предпазливост и да чака баща си.

След това Светослав реши да види Пантолеона, при когото имаше важна работа: трябваше да иска една голяма сума пари за нуждите на делото.

Той се обади на Фросина, па взе Богора и двама оръженосци и излезе.

Желязната порта се хлопна с трясък.

Малко време след това тя пак се заудря отвън.

Слугите слезнаха със светило и отвориха.

Показа се един калугер. Слугите познаха Радоила и го пуснаха вътре, като притвориха вратата.

— Де е князът? — попита той.

— Отиде у Пантолеона.

По Радоиловото лице се изобрази досада.

— Идете да го повикате по-скоро.

Но двамата му слуги казаха, че не смеят да оставят къщата и деспотицата по това време без заповед от деспота.

— Но аз не мога да се мяркам из улиците на долния град — каза той сърдито и се зачуди какво да стори.

— Ах, Темир е тука! — каза един слуга, щастлив че се досети.

— Темир е тук?

— Горе е в стаята — отговори другият слуга,

Радоил се покачи бързо по стълбите, последван от слугите, за да заръча Темиру да повика княза.

Те му показаха стаята, дето беше влязла Славка под Темирова външност.

Необикновеният случай сега щеше да срещне един с други двамата копнеющи съпрузи.

Радоил каза на слугите, че няма нужда вече от тях. Те слязоха, а той бутна вратата.

Но вратата се не отвори, тя бе заключена отвътре.

— Темире, отвори — извика Радоил.

Никой не отговори отвътре.

Той удари няколко пъти силно и вратата запука под ударите на силната му длан.

— Темире, отвори по-скоро!

— Кой си? — попита извътре някой глас, който зачуди Радоила, защото не приличаше на Темировия.

— Радоил — отговори той гръмко.

Вратата се отвори.

Той влезе. Но Темир, вместо да му се поклони до земята, както правеше други път, хвърли се на шията му и взе да го целува.

Разбойникът се отдръпна с негодувание.

— Ти не пиеш, Темире! — извика той сърдито.

— Мой Радоиле! — извика Славка и пак се спусна, да го прегърна.

Тогава той я позна.

— Славке!

Няколко време те стояха прегърнати, неми, потресени от радост и вълнение.

— Ти пристигна тъй скоро отвън?

Радоил я погледна зяпнал.

— Що е това? Ти как си тука? Кажи ми, сънувам ли?

Славка го гледаше поразена.

Тя му разправи набързо какво е направил Светослав, за да може да ги срещне с баща й.

— А с мене не?

— Каза ми, че тебе те нямало в Търново.

— Но аз по обяд бях тука — извика Радоил. Той разбра, че Светослав нарочно не е искал да остави да се види с жена сн, от страх да не направи някаква лудост.

Той каза на Славка решително:

— Славке, да излезем.

— Но Светослав?

— Светослав да гледа жена си, а на моята жена аз заповядам. Хайде!

— Накъде?

— Да бягаме из Търново.

— Да бягаме? — попита стреснато Славка.

— Да бягаме в едно село. Нека гръм небесен да падне над главата ми, ако аз те оставя пак да идеш в палата. Загърни се хубаво в джубето и шапката натисни по-ниско въз челото — тъй!... — казваше й той, като сам й помагаше.

Слугите им отвориха пак портата и Радоил, облечен като калугер, с Темира излязоха.

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух