напред назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XLII. Епилог


Две недели минаха от това трагично събитие.

Всеки ден Светослав ловеше нови свои противници, привърженици на гърците и на Михаила Тиха.

И всеки ден се извършваха няколко смъртни наказания.

А през това време той усилено се готвеше да даде отпор на външния неприятел.

Събираше войски; болярите докарваха своите отроци въоръжени и ги присъединяваха към другите ратници.

Балдювата дружина тоя път беше седемстотин души.

Пантолеон отвори складовете си за нуждите им; Радоил, тройно уголемил четата, все от нехранимайковци, бивши другари негови в походите из Тракия, увеличи контингента на Светославовата армия.

Своеволният воевода отказа службата протостратор при Светослава и остана вожд на чета.

Светослав прати до вуйка си Елтимира в Крън1, столицата му, да му иска военна помощ, която му се обеща.

Новото царуване се захващаше при големи затруднения. Едвам съвзелата се от татарски страх страна се заплашваше от война, крамоли и от нови междуособия.

Но провидението бдеше над България и над съдбините на новия цар. Неприятелските войски се провалиха, преди да пристигнат до Стара планина. Михаиловата позорно се разбяга, невидяла още Светославови войници; а Радославовия десетохиляден корпус бе разбит от Елтимира.

Сам Радослав и тринайсет души гръцки велможи бидоха хванати в плен. Елтимир заповяда да ослепят Радослава и го прати в Солун при жена му. Тринайсетте гръцки големци изпрати оковани в Търново при Светослава, да постъпи както ще с тях. Тогава царят влезе в споразумение с Андроника да му повърне заробените гръцки големци в замяна на баща си. Андроник с готовност прие предложението, извади из тъмницата Георги Тертера и с подобающите почести го изпрати на сина му в Търново.

Светослав с голяма радост прие баща си, но го не задържа в Търново. Той го посели в една отдалечена област на България, дето го огради с големи почести и му обезпечи приятен и охолен живот. Но му не даде никаква власт...2

Светослав царува достославно още 28 години.

Първата половина от царуването му мина в успешни войни с гърците, а втората се измина в мир, от който българите отдавна бяха отвикнали.

Светослав умря на 1322 година. Той остави България заякнала и със заздравели рани от татарските нашествия, които вече се не повториха. Подир дълговременните крамоли, трусове и преврати, на които Светославовото възцаряване тури край, държавата пак се засили и можа три четвърти век още да играе почетна политическа роля в Балканския полуостров.

Престола наследи войнствения му син, роден от Фросина — Георги Тертер II.

 

1902

 


1 Сегашния Карнобат.горе

2 Пахимер посветява няколко интересни редове за това нещо. „Тертер обаче не е бил повърнат на бившия си престол, защото Осфентослас (Светослав), макар и да е изпълнил спрямо баща си напълно синовните си длъжности, като строшил неговите окови, обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема ;но определил за него, според както ни е съобщено оттам чрез един достоверен слух — област, дето Тертер прекарвал живот препълнен с каквито иска удоволствия, но освободен от всякакво управление.“горе

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Тертер][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух