напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Малини


Чакай, момне, стой да зърна

    тия очи сини,

твойта кошница е пълна

    с алени малини.

 

От зори си ги забрала

    със розови пръсти,

брала си ги, па си пяла

    сред горитегъсти.

 

Постой,момне,за почивка,

    вечеря е хладна:

за реч топла,за усмивка

    душа имам гладна.

 

Чужденец съм в тез долини,

    планини омайни,

много нещо с теб дели ни,

    малко ний се знайме!

 

И аз, и ти йощ сме млади,

    живот ни очаква,

но орисница ни даде

    участ не еднаква.

 

Твойто бъдеще ти свети,

    мойто в мрака тъне;

твоят път е пълен с цвете,

    моят само с тръне!

 

Една песен в тез години

    тебе те разсмива,

една кошница с малини

    прави те щастлива.

 

Теб те чакат там в колиби

    песни и другарки,

може би и мило либе

    за цалувки жарки.

 

Аз, девойко, в бой със злото

    младостта погубих,

много идоли в живота

    любих и разлюбих.

 

В радостта найдох отрова,

    в любовта-измена -

Мойта скръб за теб е нова,

    мойта реч студена.

 

Чужди сме си ние двама.

    Ти се удивляваш?

По-добре е нужда няма

    да ме разумяваш!

 

Берковица, 1880

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух