напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Злочеста


О, недейте обсипва с презренье

тая жъртва без име в света,

помислете как страшно тя вене

йоще млада в срамът и в скръбта.

 

Съжалете таз хубост нещастна,

съжалете тез мокри очи,

таз тъга безнадеждна, безгласна,

що в них ясно, тъй ясно личи.

 

Не заслужава тя съд безпощаден

(тя е гладна, трепери от студ).

Ваший смях е язвително-хладен,

ваший поглед - убийстве и лют.

 

Може би не сама тя прегърна

доброволно таз горка съдба

не веднага от правий път свърна,

не пропадна без тежка борба.

 

Тя падна под гневът на живота,

като хиледи други в светът,

за да буди вражди и охота

и да лази нищожна в прахът.

 

Не гонете я с хули, и тя е

равна нам и доброто желай,

тя е щерка, сестра, тя жена е,

и тя чувствува, мисли, страдай.

 

Тя бе слабо и крехко създанье,

разчовъркайте ваште души,

усетете на миг състраданье

към цвета, що го буря скърши.

 

Ти далеч си от Рона кристална

и от родното слънце, климат!

Сиротице, каква чест печална

те донесе в тоз край непознат?

 

Подслон никъде ти не намираш,

ти си странна под чуждо небе,

ти за помощ ръка не простираш,

и да простреш напразно ще е.

 

Не за шум, веселби, не за корист

тя тури си тоз търнов венец!

Помислете си нейната горест!

Представете си нейний конец!

 

Каква скръб безнадеждна я губи!

Я се взрете в туй бледно лице,

задушете инстинктите груби

и попитайте вашто сърце:

 

кой ли вихър я в бездната фърли?

Кой ли удар я млада свали

във разврата и нуждите върли.

В туй море, пълно с рев и скали.

 

Дали зло? Дали страст пък фатална?

Или глад? Ил вражда? Ил любов?

Кой разбра участта й страдална?

Кой чу нейний отчаений зов?

 

Кой е крив? Обществото ли? Тя ли?

Ил живота - енигма, мечта?

Ил живота, де никой не жали

сред голямата вечна борба?

 

Дето страстите нам са кърмило,

а пък слепият случай закон,

дето злото навред се е впило

и нещастьето вдигнало трон!

 

Ний не знайм! О, не фърляйте й камен!

Замислете се вий по-добре

и духът, в който грей божи пламен,

ще прости ил поне разбере...

 

Пловдив, ноември 1880

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух