напред назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Звукове


Звуци сладки до мен стигат

в тоя нощни час свети

и в душата ми повдигат

цял ройсладостни мечти.

 

Болно струните сърдечни

тръпнат и изпущат вик,

чудни спомени далечни

жив изново взимат лик.

 

О, млъкнете, звуци мили!

Не намирам веч покой!

Спят долове, спят могили-

А аз плача, боже мой!

 

Пловдив, 1881

 


напред горе назад Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух