Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Недейте прави толкоз гръм,

    не ме корете строго,

каквото имам, щото съм,

на себе го дължа, ей богу.

Аз чедо съм на моя век,

    можах добре да го изуча

и като умен человек

найдох на щастието ключа.

Наистина, не бях всегда

    със съвест скрупульозна;

но пълний джоб не е бед,

а бедността е само грозна.

Какво да сторя, брате мой?

    Човек съм: ям и шия,

обичам дом, жена, покой

    и мразя сюрмашия.

В света аз практика сторих:

лъгах, печелях, зимах,

сто роли ази промених

и сто начала имах.

Любих, мразих по сметка аз,

клеветях тайно, фалях явно,

пълзях пред всяк кумирр и власт,

навождах си врата безславно.

На богаташите бях раб

и никой случайно не пропущах,

и вещо слабий си кораб

    по вятъра само пущах.

Опитах всичко, бърках вред,

писах и в стихове, и в проза,

във всяко дело, слово, ред

от подлост гужадах малко доза.

Така се дигнах аз, така,

не съм лапал кат вази ветър,

у мен бе всичко под ръка

и имаше си raison d’etre.

Обратно към: [Гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]