Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]

В нощта след бледните хвалебни литургии

ти пращаш да ме свържат твоите слуги -

под тягостния свод на вечна пирамида

за страшни пиршества ме водиш, Сън!

- О кървава глава във мойто блюдо!

сляп ужас на студената стена -

и призрачния път към призрачния свят отвън,

през мрачни коридори,

                      сплетени в жесток

без изход пръстен -

                   вън:

(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,

опръскан с кървави петна,

                   склонил

глава - без грях, без жалба, без порок...)

Бог говори:

Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]